Сутринта беше красива – слънцето тъкмо беше изгряло над хоризонта и галеше природата, така както устни на влюбени се докосваха една друга. Птичките чуруликаха като цигулка на Паганини, а росата беше ситна като женска сълза.
Единственото нещо, което нарушаваше тази хармонична и красива картина беше прасето Мария. Тя лежеше толкова безжизнено, че би успяла да притесни със състоянието си всеизвестния Д-р Хаус. Не беше умряла, просто погълнатото количество гъби я беше превърнало в бездушна част от този обаятелен пейзаж. Мими изгрухтя. Размърда се и първата мисъл, която нахлу в празната й глава беше “Жива ли съм?!?”. Последвалото звучно и мощно уригване разсея всякакви съмнения относно нейното състояние. Пигито трудно се изправи на краката си, но след положените усилия успя. Поогледа се и това, което видя никак не и хареса. Осъзна, че не беше се пръкнала на тоя свят за да стане наркоман и хората да я смятат за поредната, която не е успяла да се справи с живота. Тя беше решена, но за това и трябваше помощ. Без много да мисли пое тежкия път, назад към своя грижовен и мил стопанин. Вървеше към дома бавно и се чудеше дали ще я приемат и обичат както преди. Дали нямаше да и се сърдят за това, че беше изоставила всички и всичко заради своя копнеж за свобода. Тези тежки мисли вълнуваха принцесата, но тя искаше да бъде сред тези, който обичаше. Влезе в Шивачево и стигна до къщата на своя господар. Той беше на входа и я прие с ведра усмивка, защото знаеше, че тя има нужда от това. Мими се зарадва затича се и се вкопчи в прегръдката на своя стопанин, така както се вкопчва момиче в момчето, което обича. Живко каза “Липсваше ми”, а със сълзи на очите Грухчо прошепна “ЩЕ МИ ПОМОГНЕШ ЛИ?”
Беше твърдо решена да стане СТУДЕНТ!
КРАЙ НА 2-РА ЧАСТ
26.01.2008 13:43
27.01.2008 22:10
28.01.2008 06:39
