В Тракийската низина между източните склонове на Средна гора е полегнал град Кермен. Този малък град се знае от всеки, но когато човек се разрови из паметта си не може да го свърже с нещо конкретно, дори и някоя легенда. Но всъщност там се намира едно читалище, което е единствения паметник на културата. Роки Велочев* живееше точно срещу този сейф на знанията и беше от редовните му посетители въпреки външния си вид, който впрочем беше доста внушителен. Той беше рокер. Но не от едновремешните, а от новото поколение ездачи на бензинови тигри. Роки караше Американски чопър, който беше направен специално за него. Представляваше скулптура на изкуството с много хром, карбон и любов. Но какво по-важно за един рокер от неговото облекло. Нашият герой беше събрал в себе си всички дизайнерски решения, появили се на модния подиум през тази година. Якето му беше шито по поръчка в магазина “Харли Дейвидсън”, намиращ се на крайбрежната улица на град Тесалоники** и за което беше жертвал много голямо количество узо докато успее да убеди собственика, че трябва якето да бъде готово възможно най-бързо. Блузата му беше свалена от витрината на бутик “Кариери и Кариери” и донесена от мафиотския град на остров Сицилия – Палермо. За да получи тази блуза той беше принуден да победи в дуел дон Корлеоне и неговите главорези. Коженият панталон беше, нито повече, нито по-малко от “Черути”. За него той просто използва кредитната си карта и го поръча. Рокер без обувки “Прада” е все едно като жена, която поне веднъж да не си е купувала дреха от “Мотиви”. Обувките бяха от чиста крокодилска кожа, но не като всеизвестните обувки на Евгени Минчев струващи 1500 лв. Идва ред на най-важният атрибут – очилата. Дори мотора беше поръчан, така че да им “ходи”. “Армани” – специална селекция с хромирани рамки. Получи заедно с тях специален часовник, който да отмерва минутите, които му бяха необходими да стигне от точка А до точка Б.

Роки беше и красив, нежния пол въздишаше по него. Не винаги причината беше само вродената му красота, но и погледа му. Всяко гадже се чувстваше с него много спокойно и винаги им беше забавно в компанията му.

Облеклото му, маниерите му, усмивката му, погледа му всичко това беше в правилната пропорция. Нежния пол го харесваше затова, че беше искрен, не се превземаше и знаеше как да открадне една усмивка дори и от най-тъжното лице. Определено това беше призванието, което му се отдаваше, но като всяко перфектно нещо и той имаше недостатък. КАТО КАРАШЕ МОТОР МУ СЕ ВЕЕХА ОЧИТЕ, ВСЕ ПАК БЕШЕ ОХЛЮВ.

 

*Veloce (италиански – бърз)

**Θεσσαλονίκη (Тесалоники) – град Солун, Гърция

Вниквам дълбоко в разказа ти... добре си се справил. И така да ми напомня за един мой мн. добър познат, който на шега наричах така. Ако и ти го познаваше щях да претендирам за авторски права :D ;]]

samo ne znam armanito kak go nosi na rogcata :)))

Уважаеми Прокурорна свободна практика

Слагате условие „без да използваме вече облайваните факти” а какво правите!?
Има правило :Жена докато не роди, съд докато не реши не се знае какво ще е...”
Единствен съдията в чито папки са делата и глава законите, знае истината. Не е нужно,да си юрист, за да разбереш, че нещата се решават по максимална
Справедливост Верно припомнихте казаното
„че дела от този тип са завършвали с ефективна, а не с условна присъда. „
Но е ВЕРНО 1Е ДО СЕГА НЕ СА СЪДИЛИ СВЕТОВЕН ШАМПИОН”
Всичко има значение и съдията има право да прецени, какво вече ще е от полза не за Вашият гняв, а за България. Присъдата е доста жестока и справедлива. Стависки( се пише така или имате в предвид друго!? Някой искаха да коленичи Русия пред България, сега ще си отмъщаваме на Максим ли) Законите са еднакви за всички, но делата са различни. Те са уникални.Не може да се пренася една присъда да друго дело
Последно в ГПК е написано, че присъдите се изпълняват и не се обсъждат, Има си по горни инстанции.
Пак с български манталитет:” Я сакам Максим да е зле!”- нищо, че България ще е по зле
Сега Максим е изправен на порицание пред света. Даде много примери да бъде последван и един, да се помни, че е лош и така лекомислено да не се посяга към чашката и да се сяда в кола. Надявам се на японците! Прочетете в блога ми, да видите че по света хората мислят, как да предотвратят злото. И да го убием Максим, няма да се поправи вината и този ИЗБРАН ОТ СЪДА НАЧИН Е НАЙ ПРАВИЛЕН ЗАЩОТО ТЕ СА НАЙ ЗАПОЗНАТИ И КОМПЕТЕНТНИ. Да уважаваме компетентните а не само да Облайваме и олайнянваме всичко!! И към всички недоволни:
Желая ви здраве и по весело настроение, въпреки присъдата Има и горни инстанции да я потвърдят