Прочетен: 2954 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2008 18:28
Когато го целуна тя изпита такова облекчение, все едно се бе стискала 3 часа, а сега и се отдаваше възможност да отиде до тоалетна. Но един факт я блъсна в главата, все едно Бинладенски самолет се удря в Кулите близнаци. Тя не знаеше неговото име и с дрезгав глас му прошепна: “Ние не се познаваме!”. Александър я погледна със своите сини и властни очи и с спокоен глас каза: “Ти си Анабел, завършила си немската и учиш сега в Софийския”. Тя омекна, както се разстила кашкавал сложен на апетитен сандвич и затоплен на фурна.
Анабел беше втора година студентка. Имаше тъмни очи, който на слънце придобиваха зелен оттенък, сексапилно дупе тип “ябълката на раздора” и беше руса, толкова руса, че момчетата, които я виждаха често възкликваха “Русо гладно? НЕМА!” Лицето и беше като нарисувано от човек, който е съчетал в себе си от таланта на италианските художници Да Винчи, Микеланджело и Рафаело. Имаше страхотни устни, будещи само мръсни мисли в главите на момчетата.
Александър я беше видял в едно заведение за бързо хранене. Тя беше там с още 3 момичета, но определено се отличаваше с чар и магнетизъм от тях. По една случайност съквартиранта му знаеше коя е и се познаваше с две от нейните приятелки. Сашо набързо разпита за нея и попиваше като гъба разказаната му информация. Единственото, което го притесни съвсем малко беше коментара на съседа му по легло, че била леко надута и режела доста момчетата. Мозъка на Алекс започна трескаво да мисли пъклен план как да вкара това Ангелче в котела на Дявола. Не му беше трудно да съчини набързо история за купон и да ги поканят на него.
Речено-сторено. Наеха една читалня. Купиха алкохол и дадоха последните си пари за балони с хелий, с които да разведрят обстановката и да се опитат да пресъздадат елитно парти, карайки гостите да се чувстват специално. Всичко беше готово. Партито беше в разгара си, когато тя пристигна с ескорт от верните си приятелки. Никой не я доближаваше и тя си говореше единствено със своите пазачи, които се оглеждаха като хрътки видели повален дивеч. Александър беше DJ. Удари един Jameson за смелост, пусна Mariah и тръгна към нея, както хищник преследва плячката си. Дръпна я нежно, но същевременно дръзко, като не остави никакво съмнение за намеренията си и каза “Тази песен е за теб! Ще танцуваме ли?” Тя не се съпротиви, харесваше момчета, който знаеха какво искат и не се колебаят в решенията си. Танцът беше вълнуващ усещаше как сърцето й бие и как желанието да го целуне ескалираше до небесата. Той прочете мислите и я целуна.
Най-красивия момент в живота й беше, когато го целуна.
Тя беше онемяла. От къде знаеше тези неща за нея. Събра смелост и попита “От къде знаеш, толкова за мен?”. “Аз съм Александър. Позаинтересувах се за теб и това парти е плод на моето желание да се запозная с теб. Влязох в ролята на "паркетен лъв" и направих всичко това”. Тя беше онемяла, почувства се като кралицата на Англия, все едно всички прожектори осветяваха нея и всички и ръкопляскаха. Представи си как е спечелила оскар, всички са във възторг и се радват на нейното постижение. Изведнъж музиката спря, тя излезе от приятния блян и видя как всички й се смеят. Не доумяваше какво става, а Алекс със спокоен глас и каза “Няма да е лошо да махнеш тази хлебарка от дупето си…”
02.02.2008 19:16
02.02.2008 21:31
03.02.2008 00:50
10.02.2008 17:10