Прочетен: 3555 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2008 15:23
Нервно сменяше каналите на телевизора с трескаво темпо, както млад автомобилен състезател търси местенце да съкрати времето си за обиколка. Беше поредната му самотна вечер, която прекарваше пред това чудо на техниката наречено със странното име “Телевизионен приемник”. Скуката му дойде в повече, облече любимия си анцуг, купен с последните останали му пари от “Адидас”. Беше решил да отиде да потренира въпреки, че минаваше полунощ. Обичаше да бъде сам, да тунингова тялото си и да размишлява за нещата, които му се случваха. Тренираше както обикновено, но всичко му се струваше трудно, неприятно и някак си тягостно. “Дали ако не я бях срещнал, живота ми щеше да е друг”, тази мисъл се стрелкаше из съзнанието му, както светулка проблясва в тъмната нощ.
Името му беше Гергин, започна нова работа като Фронт Офис Мениджър. От фирмата го бяха изпратили на обучение в Италия - страната която диктуваше, не само модата в дрехите, но и модата в колите. Отиде по-превъзбуден от всякога и попиваше всяка красива гледка, всеки жест и особености на тази страна. Не знаеше дали ще му се отдаде друга възможност, затова бе решил да опита от всичко по много. Времето летеше неимоверно бързо и двете седмици, които прекара там му се сториха като един дъх, които току що си бе поел. Последната вечер бяха излезли за да се сбогува с приятелите, с които се бе сближил докато стажуваше. Отидоха на един бар, пиеха и се веселяха все едно времето беше спряло. И наистина като я видя се прехвърли в друго измерение. Той беше сам, музиката беше спряла, а тя стоеше пред него облечена в прелестна червена рокля с бели мъниста, събирани от най-красивите заливи на Средиземно море. Фигурата и беше слаба, дори кокалеста, но излъчваше толкова сексапил, че дори цялата история на Плейбой бледнееше пред нейната красота. Устните й бяха тънки, скулите изпъкнали, а очите се стрелкаха толкова палаво – дори и Дон Жуан не би устоял на този зелен пленителен океан, който беше побран в тях. Чейнето на нашия герой висеше до земята, но той си мислеше единствено за това, как да я заговори и как да й обясни, че за него вече нищо друго не съществува, освен нея. Беше стъписан, когато тя му намигна, усмихна се и тръгна към него с такава грациозна стъпка, която Наоми Кембъл би имала желание да усвои. Гергин беше замръзнал и пребледнял като гипсова скулптура, а една издайническа капка пот по челото му подсказа, че е доста притеснен. Тя веднага усети слабостта на своята жертва и атакува без да се замисли за секунда. “Нещо против да потанцуваме?” Герго изпи уискито си на екс и прие поканата. Телата им се сляха едно в друго, затанцуваха страстно като Ума Търман и Джон Траволта в “Криминале”. Опитваше се да прецени дали това, което му се случва, не е поредната лоша шега на алкохола или просто най-красивия момент в живота му. Следващото, което помнеше беше будилника на алармата и тъжния път към дома. Сега седеше посреднощ сам, тренираше и все още мислеше за нея. Красивата италиянка, която му открадна сърцето и която не знаеше дали ще види някога отново. Депресията започваше да го обладава, когато телефонът му иззвъня. Гергин изтръпна, защото номера беше италиански, а отсреща нежен женски глас, му прошепна “Бонджорно, имате неплатена сметка в хотела”
16.02.2008 15:07
18.02.2008 21:22
19.02.2008 21:40
Istoriikata ti e otpuskashta, stava da se poblikuva v nqkoe jensko spisaniice:)
Samo molq te kato pishesh dopitvai se do dostoverni iztochnici.Vseizvesto e, che slabi ( a kavo ostava za kokalesti) italianki nqma!
22.02.2008 16:03
01.07.2009 19:37