Прочетен: 1444 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2008 22:56
Предната вечер беше тежка. Бяха излезли мъжка компания да се позабавляват. Количеството изпит алкохол беше толкова много, че винпром “Карнобат” само от тази нощ реши половината от финансовите си проблеми. Групата беше голяма и шумна, но две момчета се отличаваха от всички останали. Историята им беше обща още откакто бяха влезли в една и съща специалност в селскостопанския техникум. Казваха се Иван и Петър. Иван беше тъмнокос, с кафеви очи притежаващи властта да те омагьосат със своя зеленикав оттенък. Говорът му беше интригуващ и успяваше да омае всяко едно момиче, по-успешно от бутилка червено вино. Често го оприличаваха на Таркан и в много малки случаи момичета успяваха да му устоят. За разлика от него Петър беше синеок, с топъл поглед, в който се четеше доброта и готовност да бъде до теб дори и в най-трудния ти миг. Той приличаше по-скоро на футболист, зажаднял да атакува всяка врата без страх и да отбележи гол в името на победата. Знаеше какво представлява и рядко изпадаше в ситуация в която да го нарани, дори и да не постигнеше целта си.
При тези двама младежи беше интересно това, че единия беше толкова свикнал с жените и от изобилие му беше трудно да намери подходящата. А при Петър беше точно обратното, често срещаше подходящите, но тези към които се отнасяше, като към предмети се влюбваха до уши, а тези с който наистина искаше да бъде и им обръщаше достатъчно много внимание обикновено му казваха “Не мога да бъда с теб” по незнайни дори и за нежния пол причини. Никога не си харесваха едно и също момиче, защото имаха различни критерии по които определяха “тази е мой тип”. Двамата бяха големи майтапчии и всеки отказ на срещуположния пол приключваше с усмивка, приятен купон, а живота продължаваше напред. Знаеха как да се забавляват, дори да правят номера на останалите, разбирайки се само с поглед. Предната нощ не беше по-различна. След толкова много изпит алкохол Иван смело застана пред всички и заяви “Аз съм Бойко Борисов и контролирам цялата ситуация” и наистина, той седна на един фотьойл и почна да държи всичко в свои ръце със звучно похъркване. Петър беше по умерен в думите си и предложи да отидат на дискотека. След точно 10 минути две жълти каляски чакаха долу и цялата тайфа се прехвърли в нощния клуб, изпълнен с красиви момичета – ангажирани, неангажирани, красиви, грозни. Пълен беше до пръсване. Интересно беше как ще намрят места. За изненада на всички Иван беше там с усмивка до ушите, а целият театър беше за да изненадат всички със специалната маса, която малко хора можеха да запазят. Това беше новогодишния подарък на Иван и Петър за своите приятели. Бяха необходими няколко секунди на Пешо да огледа заведението и да забележи, че тя беше там. Красивото момиче, с което се беше запознал наскоро и което наистина много му харесваше. Танцуваше така все едно цял живот беше танцьорка по карнавалите на Рио Де Жанейро. Мъжете около нея имаха нужда от лигавник, но тя не им обръщаше никакво внимание. За негова изненада тя не беше сама, а с един ухажор на когото се беше увила около врата, като яка от лисица и му предаваше доста красив вид. Опиянен от нейната красота Пепи не обърна внимание на обекта на нейното внимание. Но определено имаше нещо познато в него, нещо което му напомняше за най-добрия му пирятел Иван. Разбира се Пепо се усмихна, каза “здрасти” и опита на да не мисли за това, което беше видял. Единствената мисъл, която се запечата от тази гледка беше “Всяко момиче, има право да бъде обичана, но правото да бъде зарязвана не е за подценяване”. Още същата вечер се беше влюбил отново и беше намерил утеха в целувките на Ана.
От доста време нашата героиня нямаше избранник на сърцето си. Имаше симпатии към доста, но не и чак толкова силни. В подходящото време на подходящото място се запозна със Сънислав- забавно, симпатично и радушно момче. Кестенява коса и топли кафеви очи. Тя не бе убедена в своите чувства и реши да запази искрата на приятелството с младежа, който колкото я привличаше, толкова и не. Трудно успяваха да устоят на красотата й. Както всички и този се влюбил в нея, макар и да отричаше.
Бяха неразделни. Приятни мигове и емоции озаряваха дните им, но точно тези емоции и мигове объркваха душите им. Аня всеки ден си повтаряше „Той ми е само приятел” но всяка вечер сънуваше, че не й е само приятел.
Запознанството и с друго момче- Пепо я обърка напълно. Имаше сини очи, тъмни коси. Погледът му бе колкото нежен, толкова и властен. Обичаше да налага мението си върху нея, като после се оправдаваше, че просто я е „офертирал”. В него живееха двама души. Единия - този за който доста жени мечтаят, а другия малко го познаваха. Уви Аня беше сред „щастливките” Тя ги наричаше Пепо 1 и Пепо 2. 1 с топъл поглед, в който се четеше доброта и готовност да бъде до теб дори и в най-трудния ти миг. Именно с 1, тя се чувстваше като принцеса. Обичаше да излиза с него и да преживяват незабвравими моменти. Един ден той и заяви категорично „Ти можеш да си ми или само съпруга или никаква” Аня се опита да му обясни какво чувства, но неуспешно. Беше й писнало от бързината с която се развиваха нещата. Той я притискаше. Всяка мечтаеше за него, но тя се чувстваше като в окови. Пепо естествено незнаеше за това, защото бе твърде зает да погали собственото си его с поредната свалка.
Толкова много неща й минаваха през главата. Чувствата й към Сънислав или сватбата с Пепо... толкова безсънни нощи в тази дилема, толкова пропиляни дни по мисли, мисли и пак мисли... Претисната от Пепо, тя реши да избяга и ето я право в обятията на Сънислав.
Дойде ред да обесня и за Пепо 2 – злият брат близнак . Той издал нейните тайни, подиграл и се, въпреки че й бе заявил : „не искам повече да говоря с теб”- изречение което за дълго време се забило дълбоко в сърцето й.
Лошо е когато хората вместо да комуникират помежду си, използват интернет пространството...
Отдъхни си, животът е прекрасен...
Приеми написаното с огромна усмивка, ако желаеш има и други начини да поговориш с мен ;p
P.S Ако има правописни грешки или повторения разчитам на приятелския кръг да се погрижи за тях. :))
