Прочетен: 3549 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2008 15:35
Прибра се късно вечерта. Нахлузи любимата си ленена пижама. Скочи в палавите си пантофки в тъмносин цвят и се отправи към стаята си. Потъна в кожения фотьойл от махагон и орнаменти от абанос вплетени един в друг, както опитен любовник вплита пръстите в кадифените коси на любимото си момиче. Отпусна се за миг, затвори очи и се замисли над изминалия тежък работен ден. Беше изморен, но доста доволен от това, че го бяха повишили и сега можеше да се съобразява единствено със собственото си его и арогантност, а други да изпълняват неговите заповеди. Казваше се Лъчезар.
Почти се беше прехвърлил в страната на сънищата, когато телефонът му иззвъня. “Странно” помисли си той, защото часът беше 2:01, а номерът непознат. Доста се замисли дали да отговори, но все пак го направи. Отсреща гласът беше нежен, мек и го накара да се развълнува както дете се вълнува, получавайки подарък. Момичето го разпитваше как е, какво прави, а той поддържаше разговора, като трескаво се опитваше да се досети с кого разговаря. Очевидно тя го познаваше доста добре, защото усети неговото колебание и го попита дали разбра коя е. Лъчо имаше желание да излъже, но все пак си призна, че се опитва да разпознае този красив женски глас. “Александрина”
Сърцето му се разтуптя. Това беше красивото момиче, с което се запозна едно лято в парка край морето, докато правеше сутрешния си джогинг. Беше слаба, стройна с тъмна коса и бозаво лице, което го привличаше със своите нежни черти, топли кафеви очи и разбира се плътни устни. Устни, който никога нямаше да забрави как потъваше и се разтапяше, като сладолед изложен на жаркото лятно слънце, в тях. Бяха прекъснали всякакви взаимоотношения по незнайни причини, но той вътрешно се зарадва, че тя се бе престрашила да му се обади. “Искаш ли да се видим” попита, а той беше лаконичен “Да”. Уговориха се след 15 минути да се чакат на тяхното място под палмовото дърво, където се бяха видели за първи път. Лъчо започна трескаво да се облича, сложи любимите си дрехи, направи косата си, така все едно най-добрия коафьор се бе занимавал с нея цял ден, напръска се с марковия си парфюм и беше готов за по-малко от 9 минути. Не усети как прелетя до мястото на срещата точно на време, но нея я нямаше. Беше сам, всичко около него спеше, единствено морето го докосваше с нежния шум на вълните, които се разбиваха в брега. Настроението му започна да се губи, както се губи сигнала на радиото в тунел. Помисли си дали не сънува, поредния си кошмар или просто съдбата за пореден път се бе подиграла с него. Нещо го накара да се обърне и той я видя. Беше по-красива от всякога. Тя го прегърна погледна го във влажните му очи и единственото, което каза беше “Липсваше ми!”. “Алекс, не знаеш колко страдах без теб” бяха неговите думи, изречени по начин, който учуди дори и Лъчо. Престраши се да я целуне, доближи своите устни до нейните, но миг преди да се слеят едни в други, тя се отдръпна и му каза “МОМКО, ЗАЩО СИ ЯЛ ЧЕСЪН?!?!”
